“Избягвай махмурлука – стой си пиян!”
17.10.2008Графит на автогарата в Москва
Следващите редове са написани под влиянието на 100-процентов махмурлук, защото подобен текст не може да бъде сътворен на трезво. Мисълта е бавна като претъпкана маршрутка по наклона за Бояна и разнищена по на дребно от морски пясък. Погледът прескача неудържимо и често губи връзка с „главния”. Замъглен и забавен, единствено молещ се да зърне възглавница… Характерното главоболие, кръвясал поглед и лек световъртеж от недоспиване също са налице, не липсва и постоянната жажда. „Спирам да пия” и „Повече никога алкохол” са мамещите обещания на все по-каления 23-годишен организъм, който обаче никога няма да доживее това. Просто защото да се „натряскаш”, „нажмулиш”, „наковеш” и т.н. е неизбежно като фалит на Сашо-Томова организация. А и защо да спираш? Както мъдро е заключил сър Уинстън Чърчил – „Престанете да ми говорите за вредата от пиенето, защото алкохолът ми е дал много повече, отколкото е взел…”. Умен човек е бил чичо Уинстън. Още в гимназията си го представях като гяволит чичка, седящ в полумрака на луксозен кабинет, пушещ пура и с чаша великолепно уиски в ръка. Без лед. Бистрейки съдбините на света, а за тези неща си трябва пиене. При това не малко…
Като млад консуматор (но вече със сериозен опит на „бойното поле”) винаги съм се чудил защо, по дяволите, от изпита каса бира на сутринта животът ти спира, а след шише марково питие концентрат имаш признаци, че още си човешко същество. Или защо текилата ти действа като шут в главата, а виното те докарва до особеното състояние на „вечната усмивка и опияняващото щастие”. Въпроси, на които може да бъде отговорено само по експериментален път и с подходящ другар.
Питам се обаче дали да не пробвам защо баба ми постоянно говори за легендарните качества на зелевия сок. Според чичо ми цаката на махмурлука е бирата, съседът рекламира шкембето, леля ми залага на млякото (прясно и кисело, но не заедно), а кварталният пияница не беше в състояние да ми препоръча каквото и да било, той се придържаше стриктно към мъдростта от московската автогара. Несретникът обаче каза (или по-точно избоботи) нещо великанско – „Аз махмурлук не знам какво е, защото няма какво да ме боли”. Щастливец.